Sunday 7 June 2015

EVER+GREEN


Лятото на лачените гуменки започна. Момчетата вече са пораснали и освен, че са по-добри във  футбола, си стилизират косите с гел, пяна за коса, вакса и каквото там е измислено да ти държи бретона вирнат или накукушинен. Те самите вече са по-накукушинени, а ние все по-дърти, ама лачени! Зимата се беше разходила из очите ни, из челата ни...бяхме си все същите сладки-адски-мацки, но с малко следи от преди 35, 36, 38, 40 години. Историите обаче ставаха все по-интересни. На тревата седна още по-адска-мацка, която даваше рецепти за вечна красота, демек за балсамиране.  На половината от нас ни бяха увиснали ченетата. След тревата и детския рожден ден тутакси, аз поне,  щях да се хвърля да се мажа с тъмна бира, за да почернея /и  съм нямало да изгоря!!!! /,  имах и череши в хладилника и съм можела да  се намажа и с тях, но по лицето, защото помагали на кръвообръщението. Сигурно опъват и бръчки!?! А косата си, О! Боже, мога да мия само с вода!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Така каза ТЯ, ТЯ така си миела нейната...а нейната коса изглеждаше божествена, сякаш я беше наела точно за този детски рожден ден. Уффф, щяхме да се превърнем в атракция за поколения напред. Щяха да ни викат Лачените. С тия хапчета за Вечност можехме да видим как остаряват момчетата ни, как накукушинените им бретони посивяват, как мъжете ни се спихват като спукани балони, а ние....зелени като тревата щяхме да лъхаме на младост...или на бира.  ТЯ ни даде съвет : „Дори и да миришете на бира, хич, да не ви пука, важното е, че действа добре на кожата и с времето тя става все по-прекрасна”. Така че: бира от сутрин до вечер, лачените гуменките на краката и напред към БЕЗСМЪРТИЕТО!