Лятото на лачените гуменки
започна. Момчетата вече са пораснали и освен, че са по-добри във футбола, си стилизират косите с гел, пяна за
коса, вакса и каквото там е измислено да ти държи бретона вирнат или
накукушинен. Те самите вече са по-накукушинени, а ние все по-дърти, ама лачени!
Зимата се беше разходила из очите ни, из челата ни...бяхме си все същите
сладки-адски-мацки, но с малко следи от преди 35, 36, 38, 40 години. Историите
обаче ставаха все по-интересни. На тревата седна още по-адска-мацка, която
даваше рецепти за вечна красота, демек за балсамиране. На половината от нас ни бяха увиснали
ченетата. След тревата и детския рожден ден тутакси, аз поне, щях да се хвърля да се мажа с тъмна бира, за
да почернея /и съм нямало да изгоря!!!!
/, имах и череши в хладилника и съм
можела да се намажа и с тях, но по
лицето, защото помагали на кръвообръщението. Сигурно опъват и бръчки!?! А
косата си, О! Боже, мога да мия само с вода!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Така каза ТЯ, ТЯ така си миела
нейната...а нейната коса изглеждаше божествена, сякаш я беше наела точно за този детски рожден ден. Уффф, щяхме да се превърнем в атракция за поколения напред. Щяха да
ни викат Лачените. С тия хапчета за Вечност можехме да видим как остаряват
момчетата ни, как накукушинените им бретони посивяват, как мъжете ни се спихват
като спукани балони, а ние....зелени като тревата щяхме да лъхаме на
младост...или на бира. ТЯ ни даде съвет
: „Дори и да миришете на бира, хич, да не ви пука, важното е, че действа добре
на кожата и с времето тя става все по-прекрасна”. Така че: бира от сутрин до
вечер, лачените гуменките на краката и напред към БЕЗСМЪРТИЕТО!