Ясен е ясен.
Иска да
стане строител.
Не инженер.
Нито
архитект.
Просто иска да
зида стени.
Да гради
къщи.
Като се
появи в живота ни не вярвах, че днес ще носи 39 номер обувки.
Все още има
пухкави ръце и меки пръстета.
Все още като
заспи, си мърда езика в устата, така както го правеше като бебе.
Обичам да го
будя.
Премрежен
поглед, прозявка и след това усмивка.
Краката му
растат, леглото му става малко, вероятно и светът.
Дълъг път ще
имаме с него за минаване.
Много обувки
ще купим още.
Прозявките
ще изчезнат.
Вероятно и
усмивките сутрин.
Сега е горд,
че е на 8.
И ще става
все по-горд.
Аз ще съм до
него.
Защото
никога няма да забравя нашето запознанство.