Sunday 20 September 2015

IAS-BARABAS

Ясен е ясен.
Иска да стане строител.
Не инженер.
Нито архитект.
Просто иска да зида стени.
Да гради къщи.
Като се появи в живота ни не вярвах, че днес ще носи 39 номер обувки.
Все още има пухкави ръце и меки пръстета.
Все още като заспи, си мърда езика в устата, така както го правеше като бебе.
Обичам да го будя.
Премрежен поглед, прозявка и след това усмивка.
Краката му растат, леглото му става малко, вероятно и светът.
Дълъг път ще имаме с него за минаване.
Много обувки ще купим  още.
Прозявките ще изчезнат.
Вероятно и усмивките сутрин.
Сега е горд, че е на 8.
И ще става все по-горд.
Аз ще съм до него.
Защото никога няма да забравя нашето запознанство. 



No comments:

Post a Comment