Благодаря ти, Гордън Рамзи.
„Половин кюфте ПОНЕ” -
казваше майка ми.
„ЦЯЛОТО кюФте!!!” –
баща ми.
И аз започвах да плача.
Така си плачех почти всяка неделя.
Неделите с „кюфтета и сълзи” исках да скролна и да идва още по-гадния
понеделник.
Сега, ако разкажа това на родителите си, те биха ме помислили за перфектна фантазьорка!
Да, бе,да!
Мразех месните недели, които остават в косите ми аромат на
лук от пържените кюфтета. Мразех и
„Всяка неделя”. Въобще мразех неделите: с кюфтета
и Кеворк Кеворкян.
Бахти и неделята, която преживявах всяка неделя.
Измъкнах се от това, чак като станах студентка, а може и
по-рано, но нямам спомен.
Нося в себе си първите свободни недели. Прекарвах ги в глад и пиене на бира.
Сега съм майка.
И в неделя НЕ правя кюфтета.
Спрях и бира да пия. Но пък се впуснах в изследване на
вкусовете.
И така се сприятелих с Гордън Рамзи.
Мислех го за надут. Малко префърцунчеф за вкуса ми и
камерите, които го направиха известен. Обаче тоя човек се е накичил с Мишлен
звезди, та си свети кулинарно от сутрин до вечер.
И чак миналата неделя реших да изключа гурото на българската
кухня Пенка Чолчева и да се докосна до естетичните възгледи за храната на Гордън.
Е, бахти и чудото, което ме сполетя!
Той не е човек. Омекоти небцето ми. Накара ме да се
почувствам дама само с една супа, на която собственоръчно нарязах чесън.
Все още мириша на чесън.
Но съм дама, която има кулинарен оргазъм. И то само от
няколко подправки.
Амин! Гордън Размзи! Обичам те!
П.П. Супата е от тиква и бял боб. От боба се пърди, така
както само една истинска дама може да пърди – кротичко под завивките. Обаче си
е яко.
