Едно лудо, ослепително лято, което започна със сълзи
и прекършени криле.
С големи раздели. Опустошителни емоции и 25 милиона
усмивки.
Тялото ми се беше разделило на две – едното се
усмихваше, а другото течеше от скръб.
Така започна лятото на 2016.
Трябваше да се мине през бурята като буря. С много
мазоли в душата, с изтъркани от бягане чувства и желание за приземяване.
Но това беше моето лято в защита на истината,
красотата, на самата мен си.
Едно шеметно препускане към Мария.
Ден след ден трябваше да си връщам тръпката към
живеенето.
Лятото, в което бях 4 пъти на море. Ревах като
магаре 12 пъти.
Лятото, в което
говорих с всичките си приятели, така както не съм го правила от години. Лятото, в което се сближих с далечни за мен хора и успях да кажа
истината на такива, на които не смеех до тази 2016 година.
Сбогом, лято!
