IAS-BARABAS

Ясен е ясен.

Иска да стане строител.

Не инженер.

Нито архитект.

Просто иска да зида стени.

Да гради къщи.

Като се появи в живота ни не вярвах, че днес ще носи 39 номер обувки.

Все още има пухкави ръце и меки пръстета.

Все още като заспи, си мърда езика в устата, така както го правеше като бебе.

Обичам да го будя.

Премрежен поглед, прозявка и след това усмивка.

Краката му растат, леглото му става малко, вероятно и светът.

Дълъг път ще имаме с него за минаване.

Много обувки ще купим  още.

Прозявките ще изчезнат.

Вероятно и усмивките сутрин.

Сега е горд, че е на 8.

И ще става все по-горд.

Аз ще съм до него.

Защото никога няма да забравя нашето запознанство. 

EVER+GREEN

Лятото на лачените гуменки започна. Момчетата вече са пораснали и освен, че са по-добри във  футбола, си стилизират косите с гел, пяна за коса, вакса и каквото там е измислено да ти държи бретона вирнат или накукушинен. Те самите вече са по-накукушинени, а ние все по-дърти, ама лачени! Зимата се беше разходила из очите ни, из челата ни...бяхме си все същите сладки-адски-мацки, но с малко следи от преди 35, 36, 38, 40 години. Историите обаче ставаха все по-интересни. На тревата седна още по-адска-мацка, която даваше рецепти за вечна красота, демек за балсамиране.  На половината от нас ни бяха увиснали ченетата. След тревата и детския рожден ден тутакси, аз поне,  щях да се хвърля да се мажа с тъмна бира, за да почернея /и  съм нямало да изгоря!!!! /,  имах и череши в хладилника и съм можела да  се намажа и с тях, но по лицето, защото помагали на кръвообръщението. Сигурно опъват и бръчки!?! А косата си, О! Боже, мога да мия само с вода!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Така каза ТЯ, ТЯ така си миела нейната...а нейната коса изглеждаше божествена, сякаш я беше наела точно за този детски рожден ден. Уффф, щяхме да се превърнем в атракция за поколения напред. Щяха да ни викат Лачените. С тия хапчета за Вечност можехме да видим как остаряват момчетата ни, как накукушинените им бретони посивяват, как мъжете ни се спихват като спукани балони, а ние....зелени като тревата щяхме да лъхаме на младост...или на бира.  ТЯ ни даде съвет : „Дори и да миришете на бира, хич, да не ви пука, важното е, че действа добре на кожата и с времето тя става все по-прекрасна”. Така че: бира от сутрин до вечер, лачените гуменките на краката и напред към БЕЗСМЪРТИЕТО!

F.B.

Ох, колко ми е хубаво, че нямам Ф.Б.

Няма ги онези снимки, под които да чета: „Боже, прекрасни сте....”

Няма го онова глупаво бъбрене...за каквото там се бъбри.

Няма ги селфитата.

Имам моето си да гледам как Планината се е разцъфнала и ми е толкова гот, че не искам да го споделя с НИКОЙ.

Колко е добре, че не заемам част от мозъка си с това кой на какъв вояж е бил. Всъщност „Вояж” е елегентност в думите в това пространство.

Добре, че нямам Ф.Б.

Лекинко ми се повръща,  като се замисля какво ще видя.

Добре, че не съм там , за да прочета колко е поривист вятъра днес.

Боже, добре, че не съм там, за да ми споделят снимки от рязането на ноктите си, първото тоооолкооовааа мило първо къпане  детето или котката....ще повърна веднага.

Обичам  да нямам Ф.Б. и да не се сърдя на посредствените, на ония, които ще се обичат завинаги, ония, които изпитват неистова радост, че точно този мъж или нов модел телефон е до тях.

Пия си кафето без Ф.Б. и не се чудя кой какво прави....да прави каквото си иска.

Чисто ми е.

Даже няма толкова добра тоалетна хартия.

Няма.

Всичките чистят...голямата или малката нужда...ама не чистят пре-ненуж/Д/ите.

Ей така без Ф.Б. успявам да кажа на най-ценните си хора всичко....до всичкото на всичкото.

Те няма къде да го прочетат. И аз няма къде да им го споделя, освен лично.....на уше...или в очите J

П.П. Ясен най-сетне се научи да рисува триизмерно ЗАРЧЕ.  Ще празнуваме.