F.B.

Ох, колко ми е хубаво, че нямам Ф.Б.

Няма ги онези снимки, под които да чета: „Боже, прекрасни сте....”

Няма го онова глупаво бъбрене...за каквото там се бъбри.

Няма ги селфитата.

Имам моето си да гледам как Планината се е разцъфнала и ми е толкова гот, че не искам да го споделя с НИКОЙ.

Колко е добре, че не заемам част от мозъка си с това кой на какъв вояж е бил. Всъщност „Вояж” е елегентност в думите в това пространство.

Добре, че нямам Ф.Б.

Лекинко ми се повръща,  като се замисля какво ще видя.

Добре, че не съм там , за да прочета колко е поривист вятъра днес.

Боже, добре, че не съм там, за да ми споделят снимки от рязането на ноктите си, първото тоооолкооовааа мило първо къпане  детето или котката....ще повърна веднага.

Обичам  да нямам Ф.Б. и да не се сърдя на посредствените, на ония, които ще се обичат завинаги, ония, които изпитват неистова радост, че точно този мъж или нов модел телефон е до тях.

Пия си кафето без Ф.Б. и не се чудя кой какво прави....да прави каквото си иска.

Чисто ми е.

Даже няма толкова добра тоалетна хартия.

Няма.

Всичките чистят...голямата или малката нужда...ама не чистят пре-ненуж/Д/ите.

Ей така без Ф.Б. успявам да кажа на най-ценните си хора всичко....до всичкото на всичкото.

Те няма къде да го прочетат. И аз няма къде да им го споделя, освен лично.....на уше...или в очите J

П.П. Ясен най-сетне се научи да рисува триизмерно ЗАРЧЕ.  Ще празнуваме.