EAT.LOVE.MERMAID

„Мамо, ти си русалка, а аз съм Ясен.” Не знам колко русалки е виждало моето момче, но аз съм русалка. Нямам дълга коса и не мога да плувам безкрайно под вода / или поне не съм пробвала / , нямам и русалчеста опашка, но аз съм си русалка, та дрънкам. От онези, които  от време на време се качват в трамвая за кеф, забравят си ключовете на вратата, мразят смартфоните, от онези, които  никога нямат носни кърпички, та да си избършат сополите, когато се разчувстват на елементарни песни от радиото. Обаче съм си русалка. Може би се движа като русалка?! Та затова моето дете ме обрича на русалчесто ежедневие.  Имам гумени ботуши, с които свободно шляпам из локвите като една истинска човеко-риба, съединила се с водата ембрионално. Така се движа аз. И нямам чадър. При мен те изчезват, защото съм русалка и съм свикнала дъжда да не ми разваля настроението или косата.  Като разбрах това за себе си вече гледам от високо на всички Не-русалки и Не-русалковци. Защото съм красива всяка сутрин  дори и без грим и нямам нужда от всекидневен сешуар, за да се набухна за деня. Аз съм просто русалка. А „просто” русалките могат да пържат кюфтета без обречен домакински поглед.  Те могат да пърхат с мигли, докато си спят. „Просто” русалките могат да бъдат груби шофьори, но винаги се измъкват от полицията с русалско хлъзгане. Знам, че Ариел ми е конкуренция, но тя е нарисувано нищожество спрямо моите човеко-рибни възможности. Като една горда носителка на морско полутяло, аз пресичам улиците с  аква-елегантност и сигурно и други са го забелязали.  Откакто съм русалка / в очите на Ясен / се опитвам да не бъда груба в колата, да си изрязвам ноктите на краката, и да нямам черно под ноктите на ръцете, опитвам се да пуша само за удоволствие и да вярвам, че няма лоши неща в тоя свят.  Готино е да си русалка, защото имаш дълг. Нещо като „кифлите”, но при мен е много по – интер-тера-аква.
ИЗВОДИ, откакто съм „просто” русалка: Любовта те гледа. Чувства те. Усеща те. Мрази те. Иска те. Бяга. Връща се. Изпълва те. Гали те. Ненавижда те. Събужда те.
Любовта е сън. Любовта е мека, ароматна, свежа, тя е пролет...и въздух. Любовта е задух. Любовта е всичко и нищо, ирационална и проклета. Любовта е снимка и спомен, красива и грозна, сладка и горчива.  Любовта се забравя и открива. Тя тежи. Любовта хвърчи, но не се яде! Любовта е преоткриване и себепознаване и още много, за което не са открити думи.  Любовта...дава и взима, тя е взискателна и некотролируема, тя е прегръдка, докосване, бъбрене, приказка, магия, сълза...Любовта е всичко! Но Любовта може и да е само РУСАЛКА.