POOL

10 лева вход за много светове!  От единия свят разбрах, че повече никога няма да съм същата. От света на четирима души видях какво е да плуваш в щастие, да имаш стотинки в джоба и да пееш, в буквалния смисъл на думата. Топло е. 40 градуса. Водата разхлажда и в самото начало на това пътуване се дразня на всеки един тийнеджър, който пръска освен вода и хормони...навсякъде. Толкова са необуздани, че ме дразнят как си пилеят енергията.  Гледам ги от моите години със списание и електронна книга в чантата. Така и не извадих електронната книга, някак не вървеше да демонстрирам прекален интелект.  От едната към другата статия скачах с поглед ту на тийнеджърите, ту на бабата до мен, която допиваше втората си бира.Групата, която държеше щастието в малкия си джоб, всъщност  беше от 5-ма или шестима необуздани, вечно засмяни, на моменти, изглеждащи инфантилно, младоци.  Отгоре на всичко пееха в един глас. Френският не им се отдаваше, защото пропяха припева на Ванеса Паради, който по принцип на френски е „Пароле”, но в тяхното щастие и многогласие звучеше като „Кароле”. Няма нищо общо  с икономиста Владо Каролев  - те със сигурност не знаят кой  е той. Просто френският не им се отдава, но не им пука, защото щастливо и витално си тананикаха „Кароле, Кароле, Кароле”. Исках да ги поправя, да извадя червения химикал, да зачертая това КАРОЛЕ и да напиша ПАРОЛЕ, но прехвърлих на другата статия.
А бабата до мен обясняваше, че никой не я е попитал имала ли тя пари да го гледа това дете / Магдаленчето, слава богу, беше във водата и не чуваше изповедта на баба си/, и в същото време беззъбата жена наддигна бирата. Вероятно бирата беше купена от нейните лични пари. С времето изскочиха и други семейни проблеми, но за тях част от мозъка ми отказа да възприема. Иначе и бабата беше изпаднала в класическата ситуация да гледа внучето по време на ваканцията, но лошото при тази схема беше, че майката въобще не се интересувала от  Магдаленчето! Лошо! ...И глътка бира! Разговорът й продължи има няма половин час, но вероятно тя си е взела план за инвалиди и може да изговори безброй безплатни минути за проблемите си на гърба на Мобилтел, или пък... сина си! Глътка бира....Кароле, Кароле, Кароле...пак пееха хормните! Свикнах с грешката и ги загледах като  отпусната жена в разцвета на силите си, и най-важното разбираща всичко. Само че, докато ги гледах не разбрах къде изчезна онова безусловно щастие, безпаричното щастие, щастието на това да пееш в хор нещо, дори и то да е грешно, да ядеш и да махаш с ръка на абсолютно непознати, че кучето им ти е харесало. Щастието....Те дори се наядоха със супата и отново набъбнаха басейна с радостта си. Превзеха топката на две момичета, започнаха да си я подават, повикаха и други, и трети, и седми и всичко около тях се изпълни с викове и смехове, толкова заразяващи, че ми идеше да изям списанието. Скрих се в статията и като вдигнах отново глава целият басейн беше осеян с познати и непознати, те играеха на щастие.Можех да мисля за работа, за любов, за наедрелите си бедра, за вечно големия ми корем, за малките бръчки около очите, за петната по лицето , за увисналите ми гърди, за приятелите, или за неприятелите, но те заразиха и мен...гледах как си подават тая топка и стисках палци да не я изпуснат, че нали това беше целта....тихичко виках с тях, когато топката излиташе, извън басейна и се надявах да не ме забележат...да не забележат, че вече бях започнала да им завиждам.Отдъхнах си, когато най-щастливите си тръгнаха. Ей така да си почина малко , с проблемите на бабата. Тя не си взе трета бира, но Магдаленчето успя да се скара с всички деца в басейна, изпадна в завидно лошо състояние, а баба й беше последната, която можеше да й повлияе....вероятно само майка й и баща й биха могли /ако не бяха разведени/.Не разказах за тихата двойка съвсем до мен, но те наистина бяха тихи. Майка и дъщеря, прекалено възпитани, за да привлекат нечие внимание. Те за първи път идваха на този басейн. Идваха от къща с двор и няколко кучета, приятели, които им се обаждаха, за да ги чуят как са и една загрижена баба, на която обясняваха по телефона, че басейнът не е толкова зле. Изглеждал соц, но пък бил спокоен и хладен....Аз вече не мислех, че басейнът е спокоен, за хладен беше хладен, но не можеше да охлади щастието.   Как ме оценяваха другите е по-добре да не мисля. Не искам.А иначе през цялото време си чешех главата, като се стараех да изкарам от нея и малкото останали струпчета. Запечатах се в главата си. То е винаги така, когато съм нервна или когато съм спокойна....Скалпа  ми реагира на напрежение.... Не ме боли нищо. Нямам проблеми със сърцето, краката, кръвното, имам проблеми със скалпа на главата. Той реагира безусловно. Имам рани на главата си – от нерви или от спокойствие...все едно е вече....Та ако някой нещо е забелязал в мен, то вероятно е моята ръка, която постоянно е забодена в главата и се опитва да  намери  своя гуро.