Когато имаш газове в корема, може
да легнеш и на операционната маса. Моят корем се оказа пълен с газове, но това
разбрах чак като се изтопурках в спешното отделение с остри болки в корема. Взимане
на кръв, урина, гинекологичен преглед, скенер и мерене на температурата по два
начина – ректален (т.е. в задника ) и под мишницата. Всъщност точно като
попаднах в Спешното всички болки в корема ми изчезнаха, но вече ми беше неудобно
да призная, особено след като половината болница се завъртя покрай моята особа.
Не ми беше удобно и да се изпръцкам, за да освободя всички плуващи в червата ми
газове. Затова собственоръчно напъхах един термометър отзад и един отпред. Бях
заредена с два термометъра в центъра на Спешната зала, в която влизаха инфаркти,
една пребита жена, дойде и бъбречна криза, както и остра форма на пневмония. А
аз с леко смъкнати панталони чаках тези пусти термометри да изцъкат, че са
измерили перфектно температурата ми. Да, имах
най-перфектната температура, красива, мила, приятно загряваща тялото ми. Като
по учебник, казаха лекарите. Но това не беше достатъчно да даде обяснение за острата коремна болка. И на
мен все още ми беше неудобно да кажа. Страдащ апендикс? Не! Моят е
най-послушният! Яйчници? Сакън! Още, като раждах ги похвалиха колко са красиви /каквото
и да означава това за яйчници /. И видеозонът показа същото. Похавалиха състоянието им и ме
пуснаха по поточната линия. Взеха ми кръв, урина, настаниха ме в дневен
стационар с един човек , който береше душа. За разлика от мен, на която все
повече ми идваше настроението и сама се забавлявах като се опитвах да говоря с
апендикса си. Обаче не го чувах,
защото нищо не ме болеше. Пъхнаха ме в скенера, за да видят дали съм за
операция. Операция??? Какво ви става, бе хора, всичко си ми е наред. Просто имам
газове. Но пак си мълча. Как да призная това след целия труд на всички в
спешното? А и аз дадох много от себе си. Дет се казва и на операция ще се
подложа, само да не се разбира, че заради едно неизпръцкване съм постъпила в
болница. Да ми режат и главата, ако трябва, но имиджът си е имидж.
Те разбраха всичко! Скенерът им
докладва истинското ми състояние. Той издава задни мисли, хора. Нищо не може да
се скрие от него. Нищо. Сега всички знаеха. А моите геройски опити с двата
термометъра, приемането ми в дневния стационар, какво стана с това??? Преди го
оценявахте, като ме тупахте по рамото и ми казвахте колко съм силна, а сега съм
само една пръдла за вас. Хич не е честен тоя живот!
