APT.3

Аз съм част от живеещите в тяло „Д”.  В това тяло има 18 кутийки, населявани от усмихнати или не толкова усмихнати съседи. Тяло „Д”  гледа децата си според последния писък на психолозите, пие си бирата на терасата, вечеря в определени часове, пуши по малко, не слуша чалга и е в синхрон дори с мазилката  на цялата кооперация. Нашият сенник е съобразен с цветовете на целия  блок....И в цялото това пасторално щастие се появи апартамент 3 – те са толкова дръзки,  че им завиждам на смелостта да бъдат такива, каквито са.  Свинско, пилешко, не знам за телешкото, но почти всичко мина през нашите носове. Ароматите показват, че в летните месеци те обожават кебапчета от свине, мятат свински карета на поразия, а целият този кулинарен процес  се изкачва от първия до петия етаж на нашата малка, спретната кооперация. Всумквахме целия този аромат с омраза.  Те не се съобразяваха с никой, да не говорим, че не отчитаха неписаните правила на тяло „Д”. Към аромата на всякакви изпечени животни добавиха и скайп връзката...всекидневна, всеминутна.... А ние неволно ставахме свидетели на безкрайните им разговори, защото освен, че се  водеха на гръмогласен български, бяха позиционирани точно до барбекюто. Всички да чуват, дори и пържолите.  В тези връзка разбрах: в апартамент 3 живеят  гастрономи с не толкова изтънчен вкус към храната, но с вкус към протяжните безплатни разговори по мрежата. Те можеха да говорят безкрай, да разнищват рецептите за пилешка супа и ситуацията в страната, точно толкова доволно, колкото цвъркащите кюфтета от готово месо. И това не завършва никак. Никак. Това просто е константна величина, защото никой не отиде да каже на апартамент 3, че опушват прането ни и рано сутрин миришем на мърша. Никой не каза на апартамент 3, че майката обича болезнено сина си /това е спрямо разговорите по скайп/. Никой не им каза, че могат да имат повишен холестерол и още на Нова година да ги сполети сърдечно нещастие и никой не каза, че не може да ги понася. Заживяхме с тях. Така тяло „Д” се оформи като истинска, реална, непокътната единица на нашето скромно кооперативно общество. В тяло „Д” едни мразеха други, но никой не си признаваше. Едни си мислеха, че работят за общия комфорт, а други ги мислеха за досадни. Трети си слагаха шапката на  наематели и бяха изолирани заради това. Но така или иначе всички  анатемосвахме пържолите и скайпа.  В мълчаливата битка обаче, спечели апартамент 3. Защото всички ония, които си вихрят коня и ти се качват на главата печелят. Просто се оказа, че на всички нас ни е физически трудно да си вдигнем ръцете и свалим от главите си  онези, които танцуват върху тях. И не е въпрос на гледна точка, а на поносимост и смелост...човешка смелост! Бон апети....