Monday 4 April 2016

STARA.ZAGORA


Алисия е циганка.
Родена от спорадична, леко страстна и мимолетна любов от баща циганин и майка циганка.
Алисия не знае нищо за света.  За нея той е един двор с други циганчета-нейни приятели.
Алисия е щастлива.
Намерила  е мястото си. Поне за сега.
Има къса коса и се гневи срещу всичко женско.  Алисия си е Алисия.
Ходи на училище. Играе си на двора.
Нямат никакви пари.  
Обаче Алисия носи живoта. Гледа те, пронизва те, не ти вярва, после те черпи с малко Кока-Кола и не разбира защо ти не пиеш Кола. Но, Алисия не знае, че вече не е модерно да се пие  Кола, най-малко пък „Дерби” Кола.
Аз й казвам, че съм се отказала от газираното, защото има много захар и не е здравословно. А тя отново ми подава пластмасова чашка, пълна с диабет. И вероятно вече знае, че съм някоя измислена Мария-Антоанета, нищо,че не знае коя е Мария-Антоанета.
В нейния свят няма смисъл от Марии-Антоанети.  Изпивам Кола-та. И се нашмърквам до петите с непозволено количество захар. Алисия е доволна. Вече ме е спечелила. Вече сме си заедно.  Успокоява се. И сяда на едно столче отстрани в двора и продължава да се крие от фотоапарата ми. Но не ме изпуска от поглед. Хем е под прикритие, хем й личи, че е нащрек.
А захаросаната Мария-Антоанета не се предава. 
Имам  стратегия: решавам да не обръщам внимание на Алисия и да я дебна, както и тя дебне мен.
Стоя си /привидно/  спокойно, а пред мен циганчетата правят ревю. Това е детска игра, в която малки и средни циганки сменят дрешки и дефилират. Гледали предаване с модела Тайра Банкс и го прилагат. Без да са купили формата!
Ама са си досущ във формата.
Циганската Тайра Банкс критикува, приема, раздава горещи препоръки.
Алисия  стои отстрани и само наблюдава. Баш като продуцент.
Според формата, в който „работехме” излъчихме победителка, която каза каква й е каузата и за какво се бори. Наградихме я с бисквити и „Дерби” Кола.
Много се радвахме, а тя разпръскваше коси и къдрици около 20 минути.
Алисия гледаше. После стана и се присъедини към купона.
Насред празненството всеки си казваше плановете за предстоящото лято.
Аз щях да ходя в Гърция, после малко на палатки,  след това малко в Бургас, имах планове да оправя апартамента.  Другите щяха да четат,  просто да си играят, или да си решат косите, или да стават късно, или да не стават....или да се крият от баща си.

-      -  Алисия, а ти? Какво ще правиш?
-      -  Аз ще ходя на МОРЕ! – и всички затаихме дъх....
-       -  Къде?
-       -  В Стара Загора!

Не! Това не е измислена история.  Това е история за гравитацията,  разбирането, споделянето и приемането. Една история за дозичка щастие.



No comments:

Post a Comment