Monday 16 May 2016

AROMA.THERAPY



Имам едно прокъсано синьо одеало, с което съм в любовни отношения още от първата ни среща. 37 години сме неразделни в леглото. Не зная как се е получило, но тази зависимост продължава и до днес. Изтърпях почти всичко: подигравки, леки подмятания, груби изземвания, но аз и одеалото ми устояхме във времето.
Началото на тази история е аромат... на сън, детска коса, сигурност, безгранична любов. Аромат на детство!
Никога няма да забравя Коледния аромат на нашата двуетажна къща. Когато всичко миришеше на манджа, когато баба ми поливаше баклавата и я гледаше така, сякаш е в неонатологичното отделние. Всяко едно парченце беше скъпо като малко, крехко дете...
Дядо ми преточваше виното в мазето, когато цялата къща бумтеше от коледни миризми.
Миризми на семейство, такова че да го  пазиш като снимка в протфейла.
Ние със сестра ми бързо притичвахме по стълбите между двата етажа и пренасяхме чиниите, чашите, вилиците. После всичко започваше да танцува. Черният пипер беше толкова дързък, че ароматът му ти се набиваше между косъмчетата на носа. Сладкото от смокини - като че току-що нарисувано,  коледната питка лекичко се наместваше между зъбите – една такава крехка, миришеща на фурна.
А великденските обеди прекарвах в обесебващата миризма на оцет. Майка ми обича кисела салата и през годините така и никой не се нави да й промени вкуса, просто всички свикнахме. Но аз харесвах тази нахална, кисела смрад, защото това беше нашето семейство. Кисело и сладко, бърбриво и игриво, леко и подвижно, ароматно...
Сега любимият ми кекс е поръсен с кокос, силно натъпкан с какао и захар...нищо кой знае какво, но тази миризма ми напомня за следобеди,в които майка ми правеше това чудо на кулинарията и после всички се събирахме на масата, отчупвахме от още топлите парчета и си говорехме дълго и напоително.
Oбяди и вечери.
Семейните караници и семейните кикотения.
Времетo, когато всички си допиваха виното, а аз поливах с маркуча градината и ставах мокра чак до ушите, събувах си сандалите, навивах си крачолите до коленете и гледах как пясъкът от градината ми се навира между пръстите на краката.





No comments:

Post a Comment